Галерист на Пикасо и Салвадор Дали се довери на българина Васил Докев-Вадо

Един от последните живи галеристи, работил с Пикасо и Салвадор Дали, се довери на българския художник Васил Докев-Вадо и от 5 години с успех предлага негови картини в артсалона си на Лазурния бряг. В тази галерия и днес има оригинали на Пикасо, Сезан, Рене Магрит, Дали. А до тях и тези на Вадо... Той има над 30 самостоятелни изложби в България и в чужбина - Хартфорд, Кънектикът - САЩ, Цюрих, Монтрьо, Берн, Женева, Веденсвил, Килхберг, Веве, Монж, Виена, Дивон ле Бен - Франция, Берлин и др.

Тази седмица в галерия "София" на Българския културен институт в Лондон, който се ръководи от Светла Дионисиева, се откри неговата изложба абстрактна живопис "Символи на времето". Тя включва колекция от 25 специално подбрани картини от последните 1-2 години и продължава до 18 април. На откриването присъстваха представители на лондонските арт среди, известни изкуствоведи и журналисти.

Критиците са категорични, че успехът на Вадо се дължи на умението му да вплетена в платната си старинни идеограми, древни знаци и символи. Къде ги търси? Вълнува ли се от историята?

"Баща ми беше голям познавач на фолклора - художник на ансамбъл "Пирин". Моето детство мина, надничайки в раклите на бабите. Това е знакът за плодородие, за раждане на дете, дървото на живота, слънцето като пазител, показваха ми те по престилки и шевици. Пътувайки по света, разбрах, че символите са еднакви за всички народи. И така при мен дойде тази моя "азбука". Използвайки съвременните методи, аз създавам моите картини. Това е като една чаша изпито турско кафе, в която откриваш различни значета, символчета, свързваш ги и става история".

Васил Докев може да се похвали със сериозни колекционери, които притежават по над 100 негови картини. Единият е швейцарецът Ги Пас, който следи изложбите му по цял свят. Самият Вадо до 2002 г. работи предимно в Швейцария. Другият му почитател е Жорж Неф - най-големият издател във френска Швейцария, който има изключителните права за "Уолт Дисни". Художникът разказва, че Неф искал да купи всичките му картини от швейцарския му период - били над 150, но офертата на Вадо го стреснала. Скъпичко му се видяло. "Аз със своята българска гордост не му ги продадох. Това още повече засили любопитсвото и желанието му и след три години дойде на моята цена и започна да купува. До ден днешен", спомня си маестрото.